В първите месеци след раждането бебето предпочита мама и опознава света само чрез нея. Отначало това е доста ласкателно, но постепенно обсебващата зависимост започва да пречи на родителя да свърши и най-елементарна домакинска работа в съседната стая. Да излезете до магазина сама е почти немислимо без да изпитвате вина заради сърцераздирателния плач на бебето. Бъдете спокойни! Всички деца преминават през този период – едновременно искат да бъдат самостоятелни, но и търсят сигурността на майчината прегръдка. Как да охладите емоциите и да направите процеса на придобиване на самостоятелност (за двете страни ) по-лек? Ето няколко съвета:
Научете детето, че винаги се връщате
За децата между една и две годинки реално е само това, което е пред очите им. Т.е. „Ако не виждам мама, значи тя е изчезнала завинаги“. Затова най-подходящи са игрите на криеница. Започнете първо с криенето на предмет, а след това се включете и вие. Скрийте се зад пердето, зад вратата и питайте детето: „Къде съм?“, а после веднага покажете усмихнатото си лице. Постепенно увеличете разстоянието и времето, в което се криете, но не спирайте да говорите на бебето. Ако детето в началото е твърде стресирано, поиграйте на криеница като закривате лицето си с ръце или книга. На следващ етап, може да поощрите детето също да започне да се крие, а вие да го търсите.
Махайте за довиждане като тръгвате
Това е простичка тактика, но много родители я пренебрегват. Страхувайки се от сълзи и протести, родителите се опитват да се измъкнат незабелязано, докато детето е ангажирано с някаква игра. Този подход, обаче, може да задълбочи проблема, защото детето ще се страхува още повече, че може да изчезнете без предупреждение и няма да се отделя от вас. Това е особено важно, ако излизате на вечеря. Ако се измъкнете, когато то заспи, в случай че се събуди през нощта с детегледачка, детето ще е много по-ужасено, че мама и тати ги няма. Така че: кажете си довиждане. Приемете го и като уроци по добри маниери.
Подгответе детето от по-рано
Ако знаете, че след ден-два трябва да отсъствате за по-дълго време и да оставите малкото при баба, говорете на детето за това още отсега. Обяснете му къде ще отидете, какво ще правите и кога ще се върнете, кой ще се грижи за него и какво може да правят заедно. Важно е да говорите за детегледачката с усмивка и топлота.. Вашето дете търси увереност от Вас и ако кажете например „Силвия е много забавна и знае чудесни приказки. Сигурна съм, че ще се веселите заедно!“ то ще е склонно да се съгласи. За да се уверите, че детето ви е разбрало добре, задавайте му въпроси: „Къде отиват мама и татко?“, „Кой ще се грижи за Боби, докато мама пазарува?“
Гледайте от хубавата страна
Не само детето трябва да преодолее страха от отделяне. Мама също се тревожи и може да предаде тази тревога на малчугана. Затова: запазете спокойствие и не се отдавайте на мрачни мисли. Така само ще увеличите чувството на несигурност в ума на детето. Говорете му със спокоен тон и го уверете, че ще се върнете скоро. Използвайте някоя забавна фраза за довиждане, напр. „Довиждане, клечо-бубулечо“ – това ще ви послужи и за отвличане на вниманието. Бъдете хладнокръвни, дори когато детето е разстроено. Не показвайте досада и не се отклонявайте от програмата си. Просто говорете спокойно и излезте. Когато се приберете, продължете със същия безгрижен тон. Така детето ще разбере, че винаги се връщате, както сте обещали. Използвайте винаги едни и същи думи при излизане и завръщане..
Опитайте с преходен предмет
Детето ще преодолее по-лесно вашето отсъствие, ако има нещо, което да му напомня за мама и тати. Затова, когато излизате му оставете нещо ваше: снимка, блуза, възглавница, любимата книжка, която четете заедно. Възможно е този предмет да има обратен ефект и да разстройва детето. Обсъдете с детегледачката и преценете.
Играйте на „Какво е това чувство“
На тази възраст децата не разпознават емоциите си, затова е добре да му ги обяснявате. Така ще направите нещата познати и не толкова страшни. Като го учите да назовава това, което изпитва, му помагате да преодолее тревогата. Например: когато детето изпада в паника му кажете „Знам, че си тъжен, че мама тръгва. Това, което чувстваш е „липса“. Когато мама тръгва тя чувства същото“.
Започнете постепенни промени
Когато излизате вечер, повикайте детегледачката половин час по-рано. Това дава и на двамата време да се опознаят, докато Вие само спокойно присъствате. Ако сте наели дългосрочна детегледачка вземете си един или два почивни дни, за да поиграете тримата заедно. Когато детето се детегледачката, отдръпнете се. Ако детето Ви донесе книжка, за да му почетете, може да го насочите като му кажете „Знаеш ли, Мария може да чете чудесно тази книжка“.
Излизайте едновременно
Разделите са винаги по-лесни, ако детето също излиза. Уговорете се с детегледачката да изведе детето на кратка разходка в парка, когато започвате да се приготвяте и така няма да се налага да оставяте детето. Уверете се, че детето разбира, че Вие също излизате. В противен случай то ще се разстрои като се прибере и открие къщата празна.
Ангажирайте го
Преди да тръгнете, нека детето се заиграе с нещо интересно заедно с детегледачката. Щом се приготвите, целунете детето и тръгвайте. То може да се разплаче, но играта ще го разсее след вашето заминаване.
Позволете му да се научи да се справя
Никой родител не иска детето му да е тъжно, но преодоляването на раздялата е един от многото страхове, с които детето ще трябва да се научи да се справя. Ако вече сте опитали всичко, понякога най-доброто е да не правите нищо. Ученето да се справя е важна задача на порастването. Вашето дете трябва да се научи, че ще има моменти, когато ще бъде нещастно. Ако детето е толкова болезнено привързано, че не можете дори да се движите у дома без протест, положението ще се влоши, ако постоянно се подчинявате на исканията му. Ако знаете, че детето Ви е в безопасност, може да го оставите да поплаче малко. Уверете го, че всичко е наред и направете това от което имате нужда, без да се чувствате виновни.
Напишете коментар